автор: _katerina_

Небето, облечено в охра, се покланяше на земята на инките. Жрецът Арами извършваше своя ритуал пред Портата на Боговете. . Той пазеше техните тайни и ключът за Портата.
. Всеки ден идваше на това място по едно и също време, да отправи своите молитви. Вечер край огъня разказваше за прекрасната страна Пайити и за мъдростта, донесена от нейните хора. Дъщерята на жреца стоеше всеки път като в транс и попиваше всяка дума. - Татко, покажи ми ключа за вратата! Моля те! - Не може, Аи! Още не си готова. Никой още не е готов - отсичаше баща й. Никой не знаеше къде е скрит ключът, съществува ли изобщо или е част от древните легенди. Аи проследяваше понякога стария жрец, наблюдаваше странния му танц пред Портата и се чудеше дали Арами не е обладан от някой дух-веселяк. В скалата действително имаше изсечена врата, а по средата й имаше овална вдлъбнатина. Едва ли има човек на Земята, който може да помръдне този огромен камък. Момичето обичаше да прекарва много време край езерото. Наблюдаваше спокойните му води и игрите на светлината. А когато хвърлеше камъче, се удивяваше на кръговете, които се образуват и преминават един в друг. Като че образуваха тунел към друго място. Представяше си Портата на Боговете като тези кръгове и една мисъл завладя главата й " Ами ако приказките на татко не са просто легенди и старческо бръщолевене?!" Старият Арами разказваше как в много стари времена през Портата идвали Боговете и ги научили на много неща. " Трябва да разбера истина ли е!" - реши буйната Аи. Много пъти наблюдаваше жреца, но ключа така и не виждаше. Разболя се Арами, шаманите опитваха всякакви билки и лекове. Усещайки своя край, той повика дъщеря си : - Скъпа дъще, виждам те, когато ме наблюдаваш между скалите. Вече знаеш всички ритуали. Аи погледна виновно към земята - Донеси ми златната чаша, с която поднасям на Инти свещеното пиво! Момичето донесе искания съд и го подаде на жреца. Той хвана с две ръце чашата, с въртеливи движения отдели долната част и подаде златния диск на момичето - Това е ключът, нали това търсиш - направи усилие да се усмихне и я погали по главата. - Слънцето се къпе в буйната река на твоите коси - целуна я по челото. - Знаеш какво да правиш с него. След няколко дни старият Арами издъхна. По цял ден Аи бродеше по поляните и хълмовете, не можеше да се справи с болката. Акраш, най-доблестния воин от селото, беше влюбен в нея. Наблюдаваше я, помагаше й, но нейните безкрайни разходки вече го тревожеха. Тъмен облак беше засенчил цветната усмивка на Аи и тя не можеше да се пребори с това. - Трябва да направиш нещо - казваше й Акраш. - Мъдрият Арами вече е в Пайити и ти трябва да приемеш това. Но тъгата по баща й беше толкова силна, че не й оставаше нищо друго, освен да провери златния диск отключва ли вратата към приказната страна. Възможно ли е да го види отново?! В деня на Капак Раями Аи стана рано и вместо да отиде на празника на Слънцето, тя се отправи към Портата на Боговете. Застана пред скалата, вдигна златния диск високо към слънцето и се помоли: - Велики Инти, ако има друга земя отвъд вратата, отведи ме там! И постави златния диск в овалната вдлъбнатина. За един кратък момент нищо не се промени и тъкмо посегна да вземе диска обратно, наоколо се разля светло синя светлина. Кълбовиден вихър я пое и я понесе в светъл тунел. "Умирам ли" - помисли си Аи и продължаваше да прекосява тунела. Изведнъж падна на земя и се огледа наоколо. Пред нея се изправяше друга врата, пазена от два сфинкса. Момичето за първи път виждаше такива каменни същества. Пристъпи плахо, докосна ги и премина през входа. Намираше се до езеро, от което излизаше пара. Потопи ръка във водите му, те бяха ледено студени. Наоколо беше светло и зелено. Треви и цветя се разстилаха в красиви пътеки. Извори с кристална вода като че ли пееха нежна песен. Навсякъде имаше пръснати бели каменни къщи, а по средата се издигаше голяма бяла пирамида. Аи тръгна към нея, надникна вътре и беше удивена. На пода имаше кръг от бяла светлина и върху него бяха подредени дванадесет същества, изтъкани от светлина и плазма. Поклониха се на момичето, допирайки дланите си пред сърцето: - Ела с мир! Едно от съществата се приближи към нея и се поклони отново: - Идвам с мир! - и й посочи центъра на кръга. Аи бавно пристъпи и застана на посоченото място. Бяла светлина се спусна върху нея от върха на пирамидата. - Добре дошла в Пайити, Аи! - Вие знаете името ми?! - Арами беше наш ученик. Много добър ученик. - Защо го оставихте да умре? Той тук ли е? - Беше тук преди много време. Премина успешно духовно посвещение. Но вече мисията му е друга и на друго място. Ще го срещнеш отново на друго място в друго време. - Кои сте Вие? - Ние сме Алхимици, на Ваш език означава Просветлени. - Какво е това място? - Това е нашия храм. Чуваш ли тази мелодия, която хармонизира ефира? Тук звукът предизвиква състояние на разширено съзнание, един духовен светилник.Тук можеш да останеш три дни, изправяйки се срещу своите страхове и да чуеш гласа на твоята душа. - Ако остана ще видя ли баща си? - Както казахме ще го видиш на Вашата Земя отново, но в друго по-ново време. - Какви ще бъдат хората тогава? - Ще говорят за Рай и Ад, за най-прекрасното място и земята на вечните мъки. - А те съществуват ли? - Раят и Адът не са места във Вашия физически свят. Те произлизат от вътрешното Ви състояние. От позицията, в която виждате живота като удоволствие или страдание. Момичето залитна и се свлече на пода. От върха на пирамидата се спусна върху нея жълта светлина. Сребърни светлинни пръстени оградиха тялото на Аи и тя се съвзе. - Какво е това? Какво ми направихте? - Болестите са резултат на неравновесие в енергийните полета на човека. Хармонизирахме твоите силови полета. Тези пръстени разпределят енергиите, от които се нуждае твоето тяло. Сега те вече са в равновесие. Момичето се заслуша в нежната мелодия на флейта, която изпълваше храма. Искаше да я запечата в съзнанието си за дълго време. Затвори очи и получи видение. Беше отново на нейната Земя, но в друго време. Хората бяха странно облечени, навсякъде имаше високи постройки, а в небето летяха огромни метални птици. - Боинг 777, готови ли сте за излитане? - Тук Боинг 777, готови сър! Видя как металната птица се понесе във въздуха, в корема й имаше много хора. Вероятно тя трябваше да ги пренесе над водата, която се виждаше отдолу. Изведнъж видя дълбоко във водата бяла светлина. Птицата летеше, а светлинен вихър вече се беше устремил към нея. В момента, в който я достигна, металната птица и хората изчезнаха и Аи се събуди от този сън. - Какво стана, какво беше това? - На Вашата Земя направихме храм, подобен на този. В центъра на храма поставихме платформа от два кръстосани триъгълника от червен гранит, а върху тях - огромен кристал. От горната му страна излизаше бяла светлина, която се издигаше към върха на храма. Чрез този кристал се свързвахме с по-високите измерения. Но всичко от Вашия физически свят, което бива докоснато от тази светлина, се дематериализира. Във времето, когато се изпълни твоето видение, този кристал ще се активира и храмът отново ще изплува от водата. Тогава ще срещнеш отново баща си. - Как да живея дотогава?! - Имаш любовта на Акраш. Любовта дава живот на безжизненото. Пали огън и в студено сърце, носи надежда и топлина. Любовта е богатството на човешката душа. Отдай се на тази любов! Всички сме пътешественици, които пътуват към дома. Често искате да премахнете страданията, а те са изпитание. Всяко страдание е увертюра към любовта! Ние ти дадохме равновесие. Поддържай го в мислите и чувствата си и ще бъдеш щастлива. Щастието е хармония! Съзнанието на Аи се замъгли, само мелодията на флейта звучеше в главата й. Събуди се на поляната пред Портата. Погледна към овалната вдлъбнатина, но златния диск го нямаше. Опита се да стане и видя подадената силна ръка на Акраш. - Търсих те. Сънувах много мъчителен сън - изгубвах те и те намирах, и пак те изгубвах. - Тук съм - усмихна се Аи и се изправи срещу него. Погледна в тъмните му очи: - Винаги ме намирай! Чуваш ли?!Не ме оставяй дълго сама. Където и да съм, на всяко място и във всяко време, ще те чакам...