автор: daro

Вразумени мравки глозгат
остатъци от муза на Пегаса.
Рояци настоятелни мухи
посяват си яйца върху нагласи.
А въздухът жужи от зной –
изсмуква сокове на скелет
сред пушилките от страсти.
Шосето ме извежда
от перспективата на битието.
Натам
в пространство на поляна,
защитена
от стоическите стражи на съдби.

И от толкова ели
неясна е гората!

Отвъд...
където всеки жилещ звук
преминава през ухо на бримка;
където зеницата на птица е
кървав плод по вените на трънка;
където бил съм и преди...

изтръгнато сърце
в следзимна шипка.