автор: Anabel

С тебе мога да се забавлявам.
Мога да мълча, но да разбираш всичко.
Аз единствено се притеснявам
че след теб и мене може и да няма нищо.
Искам да оставя в теб следа,
тъй както ти рисуваш ми в душата.
Поискай, мога пак до теб да полежа
и нежно пак да те докосна по ръката.
Очите ти... обичам да гледам в тези очи.
Ръцете ти-до моите, а са така далечни.
И устните ти-с усмивка ми говорят, ти мълчиш.
Вярвам-пламъците ни в сърцата ще останат вечни.
Щастлива съм около теб-нали го знаеш.
И няма сила да обичам да ме спре.
Лицето ти пред мен-на късно лято ми ухаеш.
И чакам есен, зима, пролет-ти ще ми ги доведеш.
Не се сърди, че пак съм толкоз откровена.
Това е обич, а за стихчето отново ти ме вдъхнови.
По много начини тя може да е изразена-
ей таз любов, която ти ми подари.

А.К.