автор: RockAround_theC_l_ock

Ти си слънчицето ми през зимата.
Стига ми да знам, че просто – има те.
Стига ми и отдалече да те зърна,
за да искам пак да те прегърна;
само с устни, нежно да те галя,
но звезди не чакай да ти свалям –
аз съм най-обикновен. И – земен.
Като хляб за всеки ден – потребен.

И не зная даже колко още
ще се любим в лунните ни нощи –
двама влюбени, дори – безименни.
Стига ми да знам, че просто – има ни.
Стига ми, че си ми нáфората, бялата,
че те пия като кóмка – цялата,
че си ми едничка... и пред Бога!
Погледни ме, слънчице –
без теб не мога!


Бой..Боев, 2015