автор: Costantina-costantina

Пак съм будна преди теб.
И пак не те гледам докато спиш.
Не ти пазя ПОКОЙ
(и нервно се мърдам,
и не спирам да дишам)
…..

Въобще не те разбирам-
ти защо си МОЙ?
Аз не по земния,
по собствен начин знам да те обичам.
……
Знаеш, че не винаги сънувам.
Често посред нощите- будувам.
Но в мечтите ми тебе рисувам

(с мисли)

Светиш в бяло и синьо

(да, знам, че е студено, но e бистро…

като планинска ВОДА…)
.....

Най-добре отпускам се,
когато си в мене,
само кажи ми „КОГА“

да пусна последната котва…

Принцеси и жаби, каляски и принцове-
оглеждат се в една и съща локва.
.....

След време навярно ще мине и тази история-
много емоции, страсти, копнежи
и бъдеще на теория ...
....
Обаче още е тука.
Не искам да спим.
Не искам скука.

.....
Отваряш си очите-
като по желание
Любовта е да живееш в полусънно състояние....