автор: melange

Аз съм лодка с издути платна.
Ти моряк си на горната мачта.
Щом те видя ми спира дъха...
Боже, тази любов не очаквах

да ухае на сол и море,
всяка нощ да е грешна и свята,
да усещам как губя се в теб,
да си тяга и вятър в платната.

Не очаквах такава любов
тъй внезапно и бурно да свърши.
И боли ме, че ти си готов
сам да плаваш и в буря, и в слънце.

От безветрие времето спря.
Не очаквах...Но няма да плача.
Аз съм лодка с ранени весла,
спряла в тъжния пристан на здрача.

Аз съм лодка със свити платна,
без весла – за море не тъгувам.
На брега търся пак любовта.
Но защо ли все тебе сънувам?