автор: thebigplucky

Аз не мога да ти бъда приятел.
Но за любовник – ставам.
Понякога, когато загърбиш морала -
нещата биха могли да бъдат доста забавни.
Целувките са така истински -
както в представите ти.
А за по-нататък – не знам...
Иначе – как бих се справил - да защитя изконното си право -
да опитам и да имам всичко от този свят,
на който така или иначе принадлежа?!
Ако ще – да премина през всички кръгове на Ада!!!
По другия начин – всичко би било само жалба,
плач по несбъднатите желания
и напразни копнежи по всеки миг прекрасен,
пропълзял недокоснат покрай нас -
защото просто не сме имали куража, да протегнем ръка
или сме се опасявали – какво хората ще кажат...
Животът – забавление ли е? Работа? Или – игра?
С кое от тях - не бива да се прекалява?!?
Пасивността – едва ли е рецептата за щастие;
истинското ще ни избяга някъде в реалността
и само ще разговаряме или ще пишем затова,
което би трябвало, а не направихме.
Пропуснатите шансове – бележат участта ни;
и правилният момент, и правилният начин -
не бяха вярно избрани.
Ще се утешаваме с компромисни варианти
и ще плачем тайно за онези писма – неизпратените...

Една Любов подивяла беснее между нас,
с треперещ глас шепне думи влудяващи и взривяващи.
Искай от мен всичко – което си пожелаеш.
Само – приятел не искай да ти стана.
Без шанс...

_____