автор: rady

Във онова хипотетично утро
(то непременно ще е пролетно),
вишните ще цъфнат подранили,
сънувайки, че са в Япония...
И ще очакват да се възхитя
от ефимерната им красота, разбира се,
но ще ги забележа чак по–късно,
когато имам и за тях очи.
Ще си излязъл вече някъде,
където вероятно няма вишни.
Аз ще съм свикнала с това
(аз и сега съм свикнала)!
Но в онова хипотетично утро
ще ми е хубаво да съм сама.
Ще съм разбрала най–накрая,
че самотата ми е пълна, пълна...
И няма място за печал!
Във онова хипотетично утро,
когато вишните цъфтят невинно,
ще съм щастлива...може би.