автор: ivliter

24.

По настояване на Стоянчо, сядаме да играем за кой ли път в сянката на стария чинар пред входа на кооперацията. Харесва ми, че момчето има желание да се учи да играе. Наредили сме фигурите и преди да направи първия си ход, той ме пита как е най-добре да се започне играта.
– Ти защо почти винаги излизаш най напред с конете? С тях ли трябва да се направят най-добрите първи ходове?
– Може и с тях, но не е задължително. Обикновено се започва с царската или дамската пешка.
– Така ли е? Аз обичам да играя крайните, пред топовете.
– Не е за предпочитане.
– Защо, чичо Иване, не е за предпочитане? – не спира с въпросите си той.
– Защото борбата е за овладяване на центъра на шахматното поле. Ако постигнеш това ще контролираш развоя на партията. Така е и в живота – всеки се стреми да застане в центъра, да заеме добра позиция там, за да има успехи. Да държиш центъра, ще рече да имаш добър поглед и към периферията във всички посоки. Защото ако си в ъгъла, погледът ти върху цялото е затруднен, нужно ти е и повече време за придвижване. Когато си в центъра не само виждаш по-добре, но и другите те виждат по-добре, в центъра на вниманието си. Всяко едно нещо трябва да има център, той е ядрото, което поддържа периферията, структурира я и балансира частите в нея. Животът на краищата без центъра е кратък, обречен е на неуспех. Когато в една нещо няма център, в него царят хаосът и случайността.
– Хей, чичо Иване, аз те питам за шаха!?
Отплеснал съм се в размишленията си, но казвам:
– Да де, всичкото, което ти казвам е валидно и за живота и за шаха.
– Така ли е наистина?
– Така е. Шахът е живот и животът е шах, и ние сме призвани да се учим да играем. Но тези неща ще ги разбереш по-късно. Сега трябва да запомниш това, че трябва бързо да включиш в играта повече фигури в центъра на шахматната дъска, защото когато са там те владеят повече полета, влизат по-лесно и в повече комбинации и оттам контролират по-добре играта, диктуват условията при които тя протича.
– Ти откъде ги знаеш тези работи? Тебе кой те е учил да играеш шах?
– Знам ги, защото много съм играл, чел съм в някои книги за играта, питал съм по-можещите от мене, както ти питаш мене сега, мислил съм докато съм играл и съм стигнал до някои изводи и разбирания за играта.
Докато аз обяснявам на момчето за ролята и значението на овладяването на централните полета от шахматната дъска, то играе, както си знае и позицията му остава слаба.
Ще трябва да мине време, да му се повтаря, докато разбере и осмисли това, което му казвам. Но пред него има много време, за да може това да се случи и няма защо толкова да се бърза. Всяко нещо с времето си.
Чувствам, че имам нужда от физическо раздвижване и след като матирам набързо момчето му казвам:
– Ха сега иди вземи топката и да отидем да си бием дузпи на игрището. Там сигурно ти ще ме победиш.
Детето посреща с радост идеята ми да сменим играта и хуква да вземе топката от къщи.