автор: thebigplucky

С тази песен – и аз ще извися глас.
Без да ми пука – кой какво мисли за мен и за суетата ми.
Искам - на таз душа – празнотата -
да остане с една вечер по-забравена.
А сърцето – с една рана да прокърви по-малко.

Този стих – ще го напиша аз.
Няма значение – дали ще го шепна в самота
или ще го изкрещя на площада.
И няма значение – отчаян ли ще съм или просто пиян.
А думите – дали ще смазват или възвисяват...
Всекиму – според въздаденото.

И ще се втурна като обезумял
в обятията на най-обичащата ме жена.
И не утеха ще търся аз в тях. И не забрава.
Земята ще простене. И с една Любов, изстрадана ще засияе. Пак.
А аз ще пея, ще пия и стихове ще посвещавам -
с едно сбъднато щастие натежал -
и няма да спра.
Нямам пред себе си милиард години до свършека на света.
И сто нямам...