автор: ehnaton

Редове и колони, разграфени душевни пространства,
колосални системи, чертежи и формули, скука...
И отдаденост само каква и какво постоянство
за едната валидна до пладне човешка наука.

Пасианси безумни, подредени в прашасали стаи
от убийци на време, чиито животи изтичат
сред колоди, които изчезват напълно и краят
е бутон за начало на същото шарено нищо.

Медицински напредък, генетически, сложни спирали,
сякаш някой желал би на тази земя да векува...
Има страх от смъртта, но любов към живота едва ли,
щом телата са здрави, а душите - неизлекувани.