автор: botyofentiev

Когато съм изпразнен като черна дупка,
поглъщам даже и вселени,
а светлината е покупка,
която няма кой да вземе.

Когато съм величествен като планета,
надувам се от океани
и подигравам се на малките комети,
които няма кой да хване.

Когато съм ядосан като слънце,
нагорещен от атомни реакции,
се пръскам на безбройни стъкълца,
за да повдигна свойте акции.

Едничка Ти ме правиш толкова гигантски,
готов съм с тебе да създавам нации
по нови континенти презокеански,
по нови светове, планети
от други някакви слънца огрети,
където щастието да лети,
а с мен да бъдеш само Ти.
(Дочувам ръкопляскане, овации...)

botyo