автор: gorestled

Приятелю, гръб не обръщай!
И тежки думи не казвай,
че трудно, трудно се връщат,
от приятелска пазва,

изпълзели змиите
с отровен и съскащ език.
В ледени примки извити,
дъхът те отнемат за миг.

Най- лесно така се убива,
и най- бързо спуска се мрак,
от пепел на чувства кремирани
на близък приятел – не враг.

Но и възкръсване има.
Стига, да разбереш,
че гняв сетивата ти взима,
и отново ръце подадеш.

Приятелю, гръб не обръщай!
Не казвай тежките думи!
Искаш ли пак да сме същите?
Хайде! Вземи, за изтриване, гумата!