Пролет пукна... Ала някак мижава,
безработна, все по-бедна и угрижена.
Но и Зимата да свършва е орисана –
вече киселото зеле е вмирисано!
Нова-стара власт подрежда къщата –
с нова далавера... Всъщност – същата.
Опозицията протестира със обаждане
за нагаждане с последвало преяждане.
Пролет пукна, ние – не... Защо ли?
И на кой ли Бог да се помолим?
На Йехова или на Аллаха,
че надеждите ни пак умряха?
Те, научиха се лесно да умират.
А мечтите все ги раждат... И не спират!
То, и ний си мрем... Макар и бавно,
с бъдеще все по-унило. И – безславно!
Бой..Боев, 2015