автор: Shrike

1. Днес се завръщам след дълга разходка в пустинята. Търсих из песъчинките името, с което са ме наричали преди да побягна към изгрева.
Пресявах времето и вятъра в себе си. В очакване да се случа, в надежда да разлистя в очите си залеза. Пръстите ми ваят сърце, но сбъдвам ли се в живот? Или съм южният полъх на пролет, ароматът мистичен на пура и кехлибарена глътка любов?

2. Вечерта приютява жарещата пустиня в обятия. Взира се в тъмните ѝ очи, нежно тактува. Приласкава пясъците, рисува с устни по дюните. Идва сънят. Особен покой. Жив. Не тишина. Не застиване. Единение със незримото. Меко. Пустинен уют. Едно малко камъче се върти във несвяст. Търси. Иска да чуе ехото. В нощта ехото ражда живот. Ехото е любов. Или любовта е ехо на изначалното. Ядрото на златна комета. По самотния път сред мрака и огнената прегръдка на слънцето. Пробуждането. Отраженията в леда. Пречупването на милион вероятности. Ехото. И капките дъжд. Жадувани. Криволичещи бързеи светлина по извивките на телата.

3. Ти си нощ. Звездна нощ. Мога да потъвам в теб до безкрайност. Ти си звездите и кометите, и докосването на пръстите. Тънки са часовете без теб. Стичат се в центъра на Вселената. Всички вятърни мелници спират. Прегръщам звуците на нощта. Наситени, меки, усмихнати както цветята ти. Ти си звезди. Звездите обичат да чуват ехото. Брокатени траектории живот чертаят в небетата името ми. Следи втечнен огън. Танцуващи езерни перли. Милиони отблясъци, преплетени отражения в сърцето на пламтяща пустиня. Бавно отпивай слънцето в мен. Избери ме.