автор: ehnaton

Бодат в очите чуждите пороци,
които изобилстват и у мене
и всъщност те са моите уроци,
и пътни знаци, и предупреждения.

Оставам сляп, ако съм се вторачил
във сламката във чуждото око,
а в моето - греда*! Но има начин
да променя това... Какво, ако

лъжец един ме гледа във очите
и лъже? Значи в нещо лъжа сам
и както той за мен е отвратителен,
така и аз пред Бога тъна в срам.

Надменен поглед ме презира? Значи
и в мен самия гордост се таи,
да намаля аз имам за задача
със единица бро̀я съдии.

Инат човек ме трови с проклетия?
Нима и аз самият съм смирен?
Каквато и отрова да изпия,
тя всъщност е лекарството за мен.

Горчива чаша истина това е -
което съдя в другите, това
и аз самия съм. И си го зная -
все камъни по моята глава.

Досущ като вълшебно огледало,
е Другият за всеки мой порок.
Горчиво е... особено в началото,
но именно така говори Бог.


______________________________________________________________________

*"А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си."(Мат.7:3-5)