автор: ivliter

19.

Есенният ден е неповторим – толкова ярък и цветен, колкото човек трудно би допуснал, че би могъл да бъде. Багрите пълнят очите с невъобразимото си богатство, греят в очите на разхождащите се хора в парка. Слънцето приятно топли гърба ми през дрехата, а окапалите листа шумолят приятно, придават на тихите ми стъпки онази музикалност, която те кара да
имаш усещането, че не просто вървиш по алеята, а танцуваш – танцуваш с есента. Тя е учителка не само по живопис със създаването на невиждани хармонии от цветове и нюанси, но в случая и по танци. Иска се въображение и сърце да танцуваш захласнато, омаян от красотата и въображението, с което сътворява всичко наоколо.
Приклекнал съм в голяма купчина с окапала шума. Събирам онези листа, които ме впечатляват с виртуозната импровизация в цветовите съчетания. Ще ги занеса в ателието и те ще ми подскажат неизпробвани още хармонии в картините ми. Природата навсякъде и винаги е готова да ни даде това, от което имаме нужда, стига внимателно да се вгледаме в нея.
– Хей, ти какво играеш там, като децата, с тези окапали листа? – изважда ме нечий глас от унеса в който съм изпаднал.
Беше мой познат от шах-клуба. Не бяхме се виждали от известно време.
– Хубаво е да се опитаме да съхраним детето в себе си и в зряла възраст. Не мислиш ли?
– Стига да не се вдетиняваме! – смее се той. – Не е ли по-добре да отидеш и да учиш шаха, отколкото да се ровиш като кокошка в шумата?
– Има време за всичко – отвръщам. – Кога ще се срещнем на шахматното поле? Отдавна не сме играли двамата?
– А, едва ли ще се случи.
– Защо? Поглеждам го учудено аз. – Да не си се отказал да играеш?
– Нищо подобно. Но аз търся такива играчи които да побеждавам, а не да ме бият.
– Допускаш голяма грешка. Можем да научим много повече от тези, които са по-добри от нас.
– Знам, но никак не обичам да губя. Като падам ми се разваля настроението, губя самочувствие. Хубаво е да побеждаваш и е отвратително да губиш.
– Щом казваш – приемам с неодобрение в себе си философията му, и аргументите с които я налага.
– Е, приятни занимания и спорен ден! – пожелава ми той и се отдалечава.
А аз се замислям над думите му. „Да, хубаво е да побеждаваш, но да побеждаваш силните, а не слабите, да побеждаваш по-добрите от тебе. Само такава победа има стойност. Другото е да подслаждаш самолюбието си и да си създаваш неверни представи за себе си, като успяващ човек. Кого ще заблудиш? Себе си или другите? Какво самочувствие ще придобиеш, когато побеждаваш само най-слабите противници. Така няма да израстваш, ще тъпчеш на едно място, няма да претърпиш никакво развитие в това с което се занимаваш. Но всеки има право на собствена гледна точка.“
Гледам багреното богатство на есента, разнообразието в природата и продължавам да разсъждавам: „Може би аз играя шахмат и с природата, уча се да разгадавам нейните ходове, да прилагам нейното умение да комбинира фигурите с които разполага. Играта с всеки един сезон е отделна партия, която трябва добре да анализирам и да извлека от нея поуките си, да се опитам да науча уроците, които той ми преподава. Изглежда съм се пристрастил много към шахмата, щом всичко в живота ми се вижда, като шахматна битка. Но нима не е така с всеки, които се опитва да вникне в дълбоките тайни на материята с която се занимава? Нима като художник, не виждам навсякъде цветове и хармонии!? Нима композиторът не чува музика в шумовете и звуците на природата, а математикът не открива числени стойности в явленията, които наблюдава!? Така е – трябва да си всецяло отдаден на това, с което се занимаваш, за да вървиш напред, за да откриваш взаимовръзката на нещата и своето място в тях.“
Докато си мисля за всички тези неща с изненада забелязвам, че в ръцете си съм събрал огромен букет от листа. Докато съм мислил за шахмата и живота, очите и ръцете ми автоматично са вършили своята работа. И си мисля, че е много добре, когато това се получи – това значи, че можеш да се довериш на знанията и опита, който вече си придобил в работата с която си се захванал.
Вече мога да си вървя. Доволен съм, че от листата ще мога да извлека полза за своето изкуство и съм открил в мислите си нови нюанси от изкуството да се живее красиво и ползотворно…