автор: tzvetcomarinov

Измежду важните причини, дето влияят на решението му да напусне органите, капитан Миладинов не бе сигурен до никаква, поне мизерна да е категоричност. Уверен оставаше в другото, че твърдо не желае по волята на спуснат от високото парашутист, да бъде изритан в удобен за някого момент от работата. И да е съпроводено с още по-непоносимото, а толкова обичайно за ежедневието из нашенските учреждения поток от неистини. Които новото
началство ще ръси без мярка пред довчерашните му колеги или ще си ги пише с безотговорната ръка навсякъде из документите. Сега положението е приемливо, устойчиво до някаква поносима степен.Полковник Стоименов пази гърба на подчинения, защото по справедливост и професионално съзнава, колко полезен е наистина в борбата срещу организираната престъпност. Другият може да иска точно обратното. Прикрит зад помпозните и високопарни думи, които ще ръси по съвещанията в своя кабинет или с поставяне на конкретни задачи пред екипите. И това придружено с почти задължителното и фалшиво окуражаващо "Браво". Съчетано с обилно лицемерие и лесно разгадаемото потупване по рамото. Единствено за да се впечатлят ония постоянни и толкова емоционални зяпачи. Неизменно щъкащи по коридорите на всяко нашенско учреждение. Докато началството трудно се удържа в себе си, ще се гневи за старанието на своя подчинен и ще докладва скрито и подло някъде за всяка негова крачка. Докато накрая опитат да го превърнат в някакво безобидно и ненужно винтче, въпреки желанието и необходимостта на обществото. Да бъде отвинтен в името на скрита за обикновения поглед цел, а пред фасадата още да продължават да залъгват вечните любители на евтини сензации, че времето изисквало да постъпят така с него.
Когато беше истински заинтересован, шефът на отдела винаги оставяше прям и директен.
-Искаш да напуснеш? - Полковник Стоименов изглежда питаше себе си повече за това, отколкото своя подчинен. - Фактите, които ще изброя сега, настояват да направиш обратното. С натрупаният вече достатъчно опит си най-полезен към работата. Късметът се държи и той направо като верен слуга за теб. Подкрепя те винаги при всяка поставена задача и не можеш да го отречеш. Нали? Да изреждам ли още? Няма и ще спра до тук. Срещу изброеното, как ти изглежда подобно желание? Мисля, че основателно питам. Защо?
-Шефе, - характерът на разговора позволяваше да се избягват официалните обръщения. - Когато пожелах това да е моята професия, едва ли щях да повярвам и дори в най-убедителния довод, че нещата ще изглеждат по тоя начин.
Полковник Стоименов не реагира, а капитанът не си затормози главата да разбере, коя хватка държи устата му затворена.
-Господин полковник, - продължи с още Миладинов. - знаете го повече от добре. Не съм от хората, които държат за съпричастност на други към личните ми решения. Може пък наистина да излезе полезно действие, както твърдят някои. Човек понякога трябва да изпусне нещо от себе си, ако не иска да си нанесе доброволно безсмислено поражение.
-Добре, - подхвана отново полковник Стоименов, сякаш не чу нищо до сега. - За отличен криминален специалист и човек с широка обща култура, не смяташ ли току-що казаното за клише и прозвучало не чак дотам убедително.
Началството питаше, а от думите му никак не личеше, ще настоява ли по-нататък за промяна в заявеното от своя подчинен толкова категоричното намерение. Какво беше това в същност. Дали с тоя ход, полковникът не наблягаше върху някакви собствени разсъждения из главата.
Цветко Маринов