автор: jantreya

„Най-същественото е невидимо за очите”
Екзюпери

На внучката ми Никол.

И кога отлетяха тези седем години?
(тези първите, важните седем)
Твоят бебешки смях гука в близкото минало.
Първи стъпчици твои ни следват.
Ти поникна набързо, усмихна душите ни,
проговори, запя, нарисува ни.
И започна да питаш, да питаш, да питаш.
Всъщност май затова съществуваме?!
Отговаряхме толкова колкото трябва.
Нека ти отговаряш нататък.
Ще научиш как себе си да отстояваш
и светът да е с твой отпечатък.
Днес излиташ от ранното, ласкаво детство.
В автобуса ще имаш билетче.
Ти си нашето най (и отгоре) съществено
и те виждаме само в сърцето си.

Честит Рожден Ден!