автор: VOLTER

Ако един кон е сербез и талигата издокарана, значи стопанинът е тертиплия!
Пременени и накипрени натоварени на каруцата препускаме към събора в прочутата местност Еллехче, дето ежегодно народа се сбира, заради лековитата вода и китна природа!...
Бях шест…
Догде поглед стига, се точи керван от магарета, коне и каруци – една от друга по-изтипосани... Артликът на баща ми, Петю Посрьов, отрано подпий -нал, препуска пред нас, а жена му Колина, пришпорена пък от гръмогласния стопанин, извива тежка песен сред тропота на копита и колела с железни табани!... Масленозелените изографисани каруци на двамата побратими, покрити с чергила, хвърчат като пеперудки по белокаменния път!
В района на Ташлъка шосето е стръмно и за да могат превозите да се движат през зимата, настилката е калдъръмена. Точно тук, тайчето на нашата жребкиня Нели, се припозна и хукна подир каруцата на артлика Петю… Изплашена, че кончето се отдалечава от нея, тя хукна в галоп да го стигне!... Баща ми дръпна повода да я обуздае, но ге́ма се скъса, освободи юздата, и Нели се понесе безпрепятствено надолу!... Каруцата заподскача като перушинка по неравния калдъръм и след секунди цялото семейство се оказваме един връз друг натъркаляни в канавката - о́ковете строшени, чергилото на хармоника…
Артлика Петю се върна, тайчето притича обратно и започна да сучи - било гладно горкото и искало да настигне, уж, майка си… Кобилата спо -койно си пасе край пътя, все едно не е станало нищо...
Мама, с натрошена дясна ръка, плаче от болки, баща ми пъшка със завърнат на обратно крак, а трите деца - леко натъртени и тук-таме по драскотина…
*
Две години по-късно решавам да се изфукам пред махалата, че Нели е най-умната кобила в селото - дори мога да я погаля, а децата най-нахлно ми казват право в очи, че съм лъжлю и пъзлю…
Хм, така ли!...
- Стойте и гледайте пикльовци!…
Сеирджиите застават встрани, а аз наперен се запътвам изотзад към кобилата… В следващия миг усещам как летя в обратна посока и залепвам на земята!... Децата ахват с отворени уста, а кобилата извърна глава и ме погледна учудено…
Сред смях и унизителни подигравки, ставам като насран, поотупвам се:
- Видяхте ли, нищо ми няма – тя, без да иска!...
Децата се превиват от смях - без да усетя, съм се подмокрил…
Кой да знае, че конете не дават да ги доближиш отзад, без значение човек или животно, моментално „хвърлят къч” и те ритат с два задни крака…
И тоя път ми се размина с малко уплаха и леко натъртен, само дето се начорках...
Ами, ако ме бе улучила в главата – можеше и терена да разкалям!...
*
Третият случай едва не се оказа фатален - пак събор, пак каруци, пак приятели, пак конски копита…
Бях на шестнайсет…

Хапнали и пийнали на чемурлийския събор - Шишевото, цяла компания сме гости на приятел. Митко, едно от момчетата, яко подпийнал, ми казва:
- Искаш ли, с тия две моми и каруцата да се разходим до сбора?
- Не сте рекли, не сте отишли, слагай кошу́ма и вървете! – каза домакина.
- Коня има табиет – не го удряйте по корема! – предупреди баща му.
Двамата сме седнали отпред на талпа върху канатите, а двете момичета зад нас на столчета...

Съборът е на километър от селото. На този ден задължително се провеждат борби, които събират кьораво и сакато от цяла околия. Обикновено категориите са две: лека и тежка. В „тежка” се борят пехливаните Лютви Мехмедов – Звездата и Кольо Маринов, а в лека Георги Сидеров и всички останали – победителя за тежка получава награда крава или теле, а за лека – овен!
Борбите започват някъде след обяд. Тепих е зелената трева, а публиката, насядала в кръг, тръпне от нетърпение да види на кого ще залепнат раменете…Няма регламент за време – борят се с часове до победа или отказ на единия - тогава реферът дига ръката на по-силният. Най-често арбитър е бивш пехливанин, който се знае от всички. Има случаи, когато борец от лека категория побеждава два пъти по тежък от него! Понякога правят демонстрации между сто и четирсет килограмовия Лютви Мехмедов и осемдесет килограмовия Георги Сидеров, който изглежда като скакалец до него. Звездата по никакъв начин не може да обърне по гръб Сидера, които се слави със силни крака и изключителна техника, както и обратното, е невъзможно да се случи. Тогава реферът отсъжда равна борба - кравата се продава на търг, а парите разделят между двамината…
Голямо зрелище е, когато се борят намазани със зехтин, тогава ис-тински проличава кой е по силен в ръцете – плескат се с часове един друг, а народа ахка от възторг…

Време е за начало на борбите и гости и домакини се изнасят на поляната – може да има две-три хиляди души. Наближаваме събора и Митко насочи каруцата срещу сборището. Явно, решил да се изфука пред момите зад нас, удря коня с пръчка по гърба, да тича по сербез и в галоп! Умното животно пърха и извръща глава настрани, отказва да поеме срещу хората… Накрая го шибна по корема и коня рязко пое!... Въодушевен, той продължи да го удря, а коня зарита със задни крака, и от предната част на каруцата хвърчат парчета дъски!... Деца и възрастни пищят и бягат, обезумели и застрашени да бъдат прегазени - като стихия разцепваме съ-бора на две и спираме на другия край…
Чудо е, че не сгазваме никого – как пък не се намери мъж сред това пехливанско сборище да ни тегли едни шамари, та да изтрезнеем!...
Скачам от каруцата и усещам нещо топло да се стича по десният крак. Дигам крачола - от коляното надолу кървища… Момичетата донесоха лед от продавач на ледено, та уж да спре кръвта – между коля-ното и ходилото зеят отвори, костта остъргана, болка все още не чувствам…
Препускаме обратно към селото – намираме някакъв пиян доктор. Проми уж раните, сложи някакви железни скоби да се прибере кожата и спре кръвоизлива…
На двайсетия ден кракът започна да отича и изпод сруповете да изтича гной – температурата ми скочи над 40 градуса!…
Лежа с месеци на дървено легло на терасата, че в стаята ме хваща секлет , а отока на крака тръгва над коляното… Вечер мама, след като се върне от полето, се качва да ме нагледне, въздиша притеснена и… толкова…Няма лекар, няма превоз до града, няма кой да се занимава с мен – селската работа край няма… Постепенно започвам да губя съзнание и да ме унася с часове…
Един ден голямата ми сестра, омъжена в съседно село, дойде да ме навести… Като видя крака ми, разплака се и развика:
- Как може досега не го заведете в болница, кьорави ли сте ,че кракът му отива, без време детето зян ще стане …
Единствен в селото бирникът има мотор с кош – на другия ден ме натовари и откара в болницата…
- Трябва да се бият инжекции, кръвта на момчето е заразена – рече докторът.
Така дни наред, в определен час, бирникът ме кара за инжекции…
На двайсетия ден докторът каза:
-Имал късмет –няма нужда от повече инжекции…

През всичките тия месеци, баща ми не дойде до леглото ми!... Мама, веднъж му казала, че трябва да ме водят на доктор:
- Не съм го карал да ходи по сборове!

Когато майка ми по лекарска грешка преждевременно почина, не успях да бъда до нея, заради банален каприз на близък човек!…
Когато си отиде сестра ми, пак по вина пак на близък, не можах да я изпратя!...
Когато си отиваше баща ми, зарязах всичко и стоях денонощно до него, за да му подавам кислород…
Беше в началото на 90-те!...