Не знам защо, но с теб ми се мълчи.
Мълчи ми се. Мълчи ми се. Мълчи ми.
Гушни ме само в своите ръце.
Аз знам, че любовта е с твойто име.
Не знам какво вълшебство стори с мен.
От мишка сива как ме омагьоса
в принцеса с поглед влюбено-зелен
и то с две думи: „Нежност къдрокоса!“.
Не знам защо говоря за това.
Не знам защо пореден стих написвам.
Мълчи ми се. Ти вече го разбра...
Без думи да ме любиш те орисвам.