автор: daro

Воденицата мели житото.
С изхабения камък.
Със ситното в ситото.

Мелничарят събира праха
и меси в нощвите пясък.
Всяка заран
закусва с троха.

Натрошено и остро
оре в гърлото 
Словото.

Пусти наесен са нивите.
И стрък да покълне,
ще бъде прокълнат...
от увиснал клас на овес.

Небето засява хляба на капки -
сеитба
с бавната стъпка на мъка...

Надмогната в битки ръка
търкаля камъка
до най-близкия вир,
докато капне.

 И роди - мир.