автор: iar

Да можеше, мила, да видиш
какви мисли ми се въртят в главата!
Мислите ми така са се преплели,
че не се знае
откъде започва едната
и къде свършва другата.
На една мисъл и се показва само опашката,
на друга - само и светкат очичките...
Моите мисли, мила,
не са крилати.
Понякога някоя мисъл
иска да ми излезе през носа!
А понякога друга мисъл
аха да ми излезе от другаде...
Понякога някоя мисъл
ми се изплъзва от езика,
пада в снега
и умира.
Затова пък напролет
всички излизат навън
и се припичат на слънце.
На моите мисли, мила,
им дай да се размножават!
А после плъзват из къде ли не:
из какви ли не камънаци,
из какви ли не пущинаци,
във водите и планините...
Някои се страхуват от моите мисли.
А някои много се забавляват с тях.
А аз ги гледам отстрани.
И само една мисъл, мила,
все още
ми се върти в главата...