автор: yoro

Въздушни кули - приказки прозират,
когато крият същността си на миражи.
Пчели, забили жило пак умират -
не може никой от света да се предпази.

Най - преданните рози ще увяхнат,
ако ги гледа някой без да ги обича.
Безчувствените теолози се съмняват,
че вярата е винаги метафизична.

Зад всяка неизказаност крилата
се крие болка - безпризорна и бездънна.
Копнежът син разби лимита на земята,
но после доброволно се завърна.

Най - слънчевите дни са мимолетни,
страхът на облак от съмнения прилича.
Най - праведните мисли са бездетни,
дори изплашената им надежда да отрича.

Безпаметните чувства са проводник
на всяко разминаване безгласно.
Гладът е храма и компаса на бездомник,
изгубил спомена за бъдеще прекрасно.