автор: ivliter

6.

С мой приятел караме велосипедите си по нагорнището на стръмнината. Той е с няколко години по-голям от мене, но възрастта не му пречи да се справя по-добре с въртенето на педалите и взема преднина. Денят е горещ и тениската залепва мокра от пот на гърба ми. Дишам учестено и сърцето ми ще изхвръкне от гърдите, но не се предавам. Най много обаче ме мъчи слабостта в краката – чувствам ги силно отмалели. Накрая не издържам и му подвиквам:
– Спри да починем, че съвсем се скапах.
– Като направим изкачването, тогава. Хайде натисни, още малко остана.
Със сетни сили се добирам до височината и се хвърлям в сянката на високия бор в тревата да почина.
– Голям зор видях – казвам му на пресекулки от запъхтяването.
– Така е защото не тренираш. Погледни се, и коремче си пуснал. Вместо да четеш с часове книги и да играеш шах, можеш по често да идваш с мен на велосипедни разходки – упреква ме той. – Тогава няма толкова да се изморяваш и да друсаш шкембе.
Имаше право, но какво да правя – различни сме хората и различни неща обичаме. Аз обичам да играя шахмат и да чета. Той пък ако обичаше да чете щеше да завърши образованието си и да намери по-хубава работа, но не искам да му напомням това и да създавам напрежение помежду ни.
– Чудя се с какво толкова те привлича тази игра? Не бих стоял толкова време седнал за нищо на света.
– Различни са причините заради които харесвам шахмата. Една от тях е тишината на самовглъбяването – многото варианти, които можеш да приложиш в определена позиция. Харесвам удобството, уюта при които може да протече срещата с противника. Не е като тук да се потиш и да смърдиш целия на пот.
– Предпочитам движението, да изразходя енергията си и да се отдам после на насладата от нейното възстановяване.
– И аз обичам движението, затова съм тук с тебе. Мисля, че за всичко има време, стига да направиш нужната организация.
– Така е, но друго нещо са вятърът в косите и скоростта.
Този разговор може да продължи дълго с излагането на различни аргументи в едната и в другата посока. И за да го преустановя заключавам шеговито:
– Въпрос на вкус – казало кучето и се облизало под опашката.
Приятелят ми се смее и изправя легналия в тревата велосипед. После с кимване на главата предлага да тръгваме.
Ставам и аз. Отпочинал съм си и нямам нищо против да продължим. Още повече, че сега предстои продължително спускане, което ще е много, много по-лесно и по-приятно от изкачването.