автор: Vanka71

"Ти имаш нисък таван. Ти никога не можеш да бъдеш приятел на мъж, щом не разбираш, че всички мъже ще използват да изневерят, ако им падне сгоден случай."-каза ѝ. Е от такива откровения най-много ѝ горчеше. Ниският таван ѝ вгорчаваше дните.

За 14 години таванът ѝ доста се беше снишил. Беше стигнал направо земята. Преди два пъти по седем лета изобщо не би му хрумнало да ѝ говори за тавани. Боготвореше я. Пишеше ѝ ритмична проза на неподозирани хвърчащи бележки. Намираше повод да ѝ ги даде и да ѝ вмени желанието да ги прочете, ей така, поне от любопитство. Преследваше я денем и нощем, претопи липсите ѝ в свои желания, убеди я, че беше най-желаната жена на земята, защото имаше късмет, че го е срещнала. Него. Своята частица-така той наричаше същността ѝ, изсивялата същност на пропиляла младостта си сърна. Плашлива, безцветна и глупава. Толкова безцветна, че и сама се чудеше как я е забелязал. Нали и неговият най-добър приятел тогава го упрекваше заради увлечението по нея, щял за нула време да му уреди следователката М., коята била доста добра в любовния занаят. В крайна сметка, всички жени били еднакви.
Разсипа живота си. Разби и неговия. Остана ничия и отхвърлена от всички свои близки, защото си позволи да живее в лъжа. Когато преди три години и половина разбра, че я губи, той се нанесе с вещите си при нея. Не се разведе обаче под предлог, че така пази връзката с децата си, а те, разбира се, му бяха важни. Дааа, а нейното дете, дъщеря ѝ, напусна дома, защото не пожела да приеме чужд мъж да определя реда в дома им, закупения с ипотека апартамент на майка ѝ и нея. Майката обвини в неуважение дъщерята и оправда него.Сега майката разчиташе все още на неговите лъжи,а човек, който разчита на лъжи, е наистина индивид с доста нисък таван.
За пореден път реши, че ще спи занапред отделно от него, в студеното легло на неотопляваната северна стая. Колко занапред, тя не знаеше. Може би до утре, когато отново щеше да я приласкае с лъжите си и да я накара да повярва в тавана, който наистина беше доста ограничен при нея. Все пак, при такива родители няма как таванът да е особено висок. Дори и надрастването си има граници. Наследствената обремененост беше налице. Както беше му казал веднъж първият ѝ съпруг, в стремежа си да го откаже от нея, " у нея има душевност, но няма интелект". Сигурно затова толкова години търпя да живее в глупавото положение на любовница, докато той се радваше на славата си на преуспяващ с жените и авторитета градски полицай. Вече не работеше това, но вниманието му към женския пол си оставаше и той смяташе за необходимост да оказва мили и жертвени жестове на изпаднали в нужда самотни жени или да се среща насаме /разбира се, служебно/ с по-млади- или не толкова- и с разкрепостено поведение представителки на нежната половина от човечеството.
Постепенно тя прие освободеното му поведение с всякакви жени. Колежки, бивши и настоящи, търсещи сериозна връзка млади момичета,напористи и закъснели с женитбата тридесетгодишни мъжкарани, бездетни , изоставени от мъжете си или разведени, жени.Потискаше я обаче все още мисълта, че сбърка. По три -четири пъти в месеца той си стягаше багажа след поредната ѝ истерия, но следваше помирителен нервен разговор, след който той оставаше при нея. Държал на нея, но при следващия скандал щял окончателно да си замине, след като си намери къде да живее, разбира се. Дотогава ще живее в другата стая и ще ѝ дава пари за прането и готвенето. Заради единствената причина, че сега и жена му не го иска в къщата им. Вече и там се беше установил друг ред. Въпреки това той всеки ден се прибираше в къщата си, полагаше грижи за някаква мъжка работа, пиеше със съседите, разговаряше с жена си и с децата си.
Реши да сложи край на всичко . Да не разговаря с него, защото разговорите му манипулираха. Крехкостта ѝ нямаше сили да прояви решителност, да го изпъди рязко и завинаги. Ще му напише писмо. Този път трябваше да успее. По дяволите таванът. Тя разбра, че напълно ще загуби себе си, ако продължи да заличава дните си с подобно "приятелство". Между тях картите бяха открити, а любовта-заличена завинаги. След два пъти по седем лета двете романтични частици се бяха срещнали, омърсили безумно и невъзвратимо разминали.