автор: ivliter

4.

Учителят ми по физическо възпитание в техникума беше амбициозен и отдаден изцяло на работата си. Освен отборите по баскетбол и футбол водеше секция по борба, лека атлетика и гимнастика. Твърде нисък на ръст, вече над петдесетте, с коремче, той все още притежаваше завидна гъвкавост и издръжливост.
На успоредката и халките успяваше да ни изненада с невероятно сложните упражнения, които ни показваше. С много от учениците в отборите печелеше отборно и индивидуално медали и отличия. В това отношение първенството държаха борците, с богатата си колекция от спечелени медали. Понеже не скъпеше време да се занимава с нас, Маринов организира училищно състезание и по шахмат. Беше минало времето, когато плачех при загуба от баща ми – той вече много рядко можеше да ме побеждава. Често печелех и в игрите с приятелите. Това ми даде кураж да се включа в състезанието. Аз нямах претенции, но подтикван от съучениците и от учителя се записах. Беше една възможност да видя какво мога в надпреварата с връстниците.
Състезанието започнах с няколко бързи и леки победи. Три поредни партии бяха спечелени една след друга, с което привлякох вниманието на преподавателя си. Наредихме фигурите за четвъртата партия със следващия съперник.
– Иване, стига ти за днес. Почини си и утре ще изиграеш останалите двубои – посъветва ме той.
Бях изпаднал в еуфория от успешния старт и не исках да спирам.
– Ще играя сега, тъкмо ми е потръгнало.
Започнах самонадеяно партията, още повече, че това момче го бях побеждавал на няколко пъти в приятелски среши.
Но този път допуснах елементарна грешка и играта ми се закучи. Това ме изнерви и ме разконцентрира, което доведе до нови слаби ходове. Накрая бях принуден да се предам.
– Казах ти да спреш – припомни ми учителят Маринов.
– Ще изиграя още една игра – настоях аз, с надеждата, че загубата ми е чиста случайност.
– Не те съветвам да го правиш.
Пак не го послушах и набързо загубих и тази партия. С това изпуснах лидерската си позиция след първите три партии.
– За да спечелиш пет игри една след друга, трябва да си много напреднал, да си много талантлив и много съсредоточен – укоряваше ме педагогът.
Оставих останалите партии за следващия ден, да ги изиграя отпочинал и отрезвен от първоначалния успех.
Но на другия ден, вече с подрязани криле, не успях да се представя на нужната висота. Това ми попречи да стана първенец на училището. Изпревари ме по точки едно от момчетата, макар, че него го бях победил в прекия ни двубой.
Така приключи първото ми официално участие в състезание по шахмат.