автор: daro

Цял ден се чудя,
кой ден да ти кажа:
Имахме дни!
Навярно, този ден
ще се прекърша,
но няма да ми е ден...
в който душата да тръшна.
И не ще ти призная
за монолозите нощни,
когато кроях
наивни хастари,
а ти
на куклите рокли.
Как на поредните перли
затягаше възли,
по които любовта да се спусне
по долни гащета...
Както впрочем, и с мен го направи –
прие да разплита конците
с куки на тежки награди.
Кофти – жалко за дните!

Навън се сипят черни и бели
снежинки и гладни птици –
февруарски клавиши
на останал в сянката трети.