Игра на цветове е всяко утро,
когато изгревът със устни го опари
и плъзне... ожаднелите си пръсти
с безброй изгубени в нощта нюанси...
Небето вдишва полетите на росата,
разтворила криле в позната нежност,
за да я върне чиста... като необятност,
в която недокоснатото е потребност...
...но днес,
дъхът му се завръща безразличен.
Тежи му само пътят към земята...
...и побелява утрото като зеница,
заключила в кристали тишината си...