автор: jantreya

Усмихват се тревичките с усмивчици зелени,
докоснати от топли, гъдилкащи лъчи.
Сега, между сезоните прилича на знамение
изгряващото светло в човешките очи.
Пръстта разпръсква кротка, сподавяна виталност.
Невидимото в нея ухае на живот.
Прекланям се пред идола на новото начало,
а той ми обещава растеж, цъфтеж и плод.
Замаяните птици запяват междуметия
защото няма думи на техния език.
Най-фините им трели отдавна са изпети,
но всяка пролет раждат надеждата си с вик.
Разтапя се плътта им – кристалчета от синьо
и се превръщат в капки танцуваща вода.
Рисува хоризонтът една овална линия,
прозрачна и достъпна за всяка свобода.