На учителката ми Л.Гроздева-Боева
Не си от този свят... И аз не съм...
Живеем като в ад или чистилище,
живеем като сред кошмарен сън
в бронираните си бетонни жилища.
И ние сме с бронирани души –
човешки чувства да не влизат и излизат.
Не съм от този свят – и ти не си...
А той, светът е постоянно в криза.
Започнатa от миналия век
и в следващия надали ще свърши
превръщането на Човека в Не-човек,
а този свят – в боклук... С воня на мърша!
Запитаме ли се – защо сега
е трябвало това да ни се случи,
поглеждаш другия в очите – там тъга
и поглед, като на пребито куче.
Не съм от този свят! И ти не си!
Живеем с чувство за вина и за измама.
Апокалипсис чакаме – да възкреси
душите ни... Но как?... Ако ги няма?
Бой..Боев, 2015