автор: erka

Такъв е вятърът.

Понякога...

Досаден.
Като трети между двама.

...и се опитвам
някак да запаля
цигарата,
която ще постави
свободно движеща се граница,
докато разговорът
изброява
държавите, в които някога
е бил...
А може би, завинаги останал.

Но времето е...
Временно явление.
На завет скрито - под ръката ми.
Несигурно е
и във всяко измерение
прилича точно на запалката,
с която чакам
краткото затихване.
И после...

После бавно ще изгарям,
докато разговорът се опитва
да мине зад измислената граница,
отвъд която
ще пътува нелегално...

Във него
времето е спряло.
Но и това е... временно явление.

...отдавна
си е тръгнал третият.
И няма
даже пепел
от цигарата...