И което било,
е било.
Повече няма какво да бъде.
Дори не питам: „Защо?” –
знам,
че си ме осъдил.
И нека Тя
ти полее добре –
ръцете си да измиеш...
Всеки се ражда почти човек,
не е всеки
Пилат Понтиец.
Съдиш
и мериш с един аршин –
аз съм на кръста
с Нея.
Ролята ти на непогрешим
някак
прикрива злодея,
който се крие дълбоко в теб –
кара те да избираш
ревност,
отрова
и буци лед...
...и не ти дава мира...
Аз ще възкръсна.
Или почти...
Трите ми дни ще минат...
Късно е вече за теб,
уви –
Юда мълчи до Понтиеца.