автор: Aglika

А утрото е бяло на разсъмване
и призрачно струи във чаша чай.
Целувам сутринта ти преди тръгване -
отвръщаш ми със простичко: Good-bye!
Денят се плъзва тихо и разкъсва
пред мене дрехата си от тъга...
Ала е истинско възкръсване
изгрееш ли на прага с вечерта!
И светват се в мига Луните ми -
във частност, точно осем, в брой -
с една във повече от дните ми
жужащи в седмичния строй...
Пак утрото е бяло на разсъмване...
И призрачно струи във чаша чай!
Целувай устните ми преди тръгване
изричащи насреща ти: Good-bye...