Сред голи клони гургули
една нестихваща надежда –
че зимата ще преболи
и ще напъпи цветна нежност,
че ще разцъфне пролетта
в очите, зимно застудели,
изгубени сред самота,
измислици и недоверие...
Ще звънне сребърна сълза,
ще се прокрадне през капчука
и слаба, и съвсем сама,
неверието ще пропука.
И ще прегърне своя Кай
до смърт премръзналата Герда,
а розите, като през май,
любовни клетви ще си шепнат...
Ще се усмихва любовта,
ще гургули една надежда
за аз и ти...
Една сълза...
... и обещание за нежност.