автор: RockAround_theC_l_ock

Среднощно тихи, мои „малки” часове,
ту дълги, ту необяснимо кратки,
когато тъй познат копнеж ме призове
и вадя старите изписани тетрадки.

Не ги отварям даже – те са в мен.
Товар ту лек, ту тежък, но го нося.
Щастлив съм с него или тъжен, възмутен,
потърсил отговор на хиляди въпроси.

А там съм аз –ту млад, ту остарял;
наивен, саркастичен, помъдрял,
но всъщност – горд, че в мен, все нещо има;
че не прекъсва нишката незрима,
която безотказно ме зове
при моите любими, „малки” часове.

Бой..Боев, 2015