автор: dedenze

Поканих те с трепет и страх,
на танц, беше хубаво време,
а после се молех във грях,
да поживея някъде, до тебе!

Все същото и днес желая,
гордея се за всеки общи миг!
Илюзиите свършват, зная,
горчи тъга, несдържан вик!

Мечтая си, отново да танцувам
удавено, незрящо, оглупял,
унесен, с тебе да лудувам,
обичащо, желано, помъдрял !
На 30 бях, душата ми пристана,
плени я нежно с оня чуден блус
и там щастливо заживя остана,
тя има тънък и изящен вкус !

В живота мамят рой пътеки ,
незнаем по коя да завървим!
Накрая си намираме утехи,
и трудно е сами да оценим!
Но някъде, отново пак играем,
прегърнати във нашия си блус,
сред внуци, радостно витаем
и учим ги на минус или плюс !

Танцуваме, то е в съня ми,
болят сърце, ръце и колене,
опитват, грабят от деня ми,
прогонвам с мъничко кафе!
Затварям си очите и играя,
в пореден танц сме пак сега,
по- често и горещо го желая,
до теб да срещна и смъртта!