автор: usmiv4ica

(чиклит шарж)

Днес е първият ден от
поредицата прелестни дни, в които най-накрая успях да намеря време за себе си. Децата заминаха с приятели. Съпругът отпътува по бизнес дела със съдружничката си. Само Чарли е тук, но той никога не капризничи и дори и да не му приготвя закуска навреме, пак ще върти опашка и ще ме гледа с подкупващо верен поглед. Всъщност и той се запиля някъде. Когато сме на вилата, предпочита да е някъде навън.

Уютът на дълбокото кресло край камината е толкова релаксиращ! Е, нея не съм пробвала да запаля. Нямам желание да си развалям уединението със срещи с пожарникари. На бутиковата дървена масичка до мен изстива втората за деня чаша кафе. Чинийката й е най-добрата, която може да се намери по магазините – отрупана със златисти елементи и розови сърчица. Такава е и дръжчицата. Прелест. ... Вързахте се, нали! Няма бутикова масичка, нито изобилие от украси. Най-обикновен кашон е превърнат в маса, а чашката е толкова семпла, че не подлежи на описание, но пък съдържанието в нея си е ирландско отвсякъде.

На коленете ми лежи отворена книга. Това не го приемайте буквално, защото книгата е електронна и е само едно от многото приложения, които съм отворила на лаптопа. Поради което четенето й все още е в бъдеще време. След неприлично силна доза музика. Една от хубавите страни на природата е, че не пречиш много на хората с различен музикален вкус. Най-много да им заглушиш птичките, но не за дълго. Само докато ти падне батерията.

Та книгата – тя евентуално и след като се справя със снимката, с която се боря в момента. Нещо не му се получава синьото на това цветче. Смених му вече по сто пъти и контраста, и яркостта, и цветовете. Пробвах сума ти ефекти и все не се получава толкова добре, колкото е в представите ми. Добре поне, че за тази снимка няма нито клиент, нито краен срок. Ако се получи, може и да се озове затворена в рамка и оставена да прашясва на нечия стена ... Само дето то тъй, както го казах, май излиза, че е по-добре изкуството изобщо да не се продава. Ти да видиш какви невероятни идеи могат да ти хрумнат от имане на време! Дали пък да не постна този „проблясък“ на стената си? Като нищо ще събере поне стотина лайка. Само дето снимката на Цурето на плажа пак ще е по-харесвана, пък било и направена с мобилен и с дефекти от прегаряне.

Но да се върна към книгата... или към синьото в снимката ... печели съдържанието на чашката, неподлежаща на описание...

Плейлистът май е отдавна е отстъпил място на тишината ... Нея обаче я осъзнавам, едва когато лаят на Чарли я прогонва. Поглед през прозореца. Виждам гумата, закачена на задния капак на спретнатия, нахакано-самоуверен, бял с черни кантове джип на Крис, която тъкмо отваря със замах вратата:

- Муцка! Забрави ли, че сме на канго-джъмп днес! Защо си още по пижама, пеперудката ми! Хайде хвъркай, че ще изпуснем загрявката!

Отмествам настрани отворената книга ....