Семейство Пешеви решиха да посетят през почивните дни
роднини в провинцията.
На гарата в Мездра разбраха, че автобусът за тяхното село ще тръгне след час и
решиха:
Пашева да по обиколи сергиите около гарата , а Пешев да си купи вестник и нищо за закуска и
ще я чака в кафето на автогарата.
Пешев влезе в кафето, остави вестника и пакет бисквити на една маса, отиде до барплота,
взе си кафе и се върна на масата, където беше оставил вестника и бисквитите.
Много се изненада, когато видя, че на масата седи друг мъж, който невъзмутимо си
хапва бисквити.
Пешев леко поздрави, седна на масата разбърквайки кафето. А в главата му се блъскаха
разни мисли от рода на - какви хора се навъдиха напоследък.
Въпреки всичко реши, че тези бисквити са негови и невъзмутимо започна да си взема от
пакета на масата. Същото правеше и човека от другата страна на масата. Двамата се гледаха
изпитателно, като два мъжки котарака на обща ограда.
Бисквитите привършваха, когато се чу съобщение от радиоуредбата за отпътуването на
автобус по линия номер....... Другия мъж, ставайки, взе една бисквита, грабна сака и се запъти към изхода на кафето.
Пешев нервно си отдъхна и реши, че има още време за техния автобус и може да
прегледа вестника.
Вдигна вестника, а там лежаха неговите бисквити.
О, Боже!