автор: jantreya

Настройвам се на пролетна вълна.
Как зажаднях на пролет да приличам?!
У мен живее хубава жена.
(От възрастта си трижди се отричам.)
Забравих колко лесно се цъфти.
Ще си припомня. Ще си обещая
да не затварям никакви врати.
Света да пусна в малката си стая.
Напъпилите чувства ме болят.
Сърбят, напират и ще се разпукнат
в неподозирано уханен цвят
и пролетни води из мен ще хукнат
да гонят всички стари бесове,
изтлели страхове, горчиви грешки.
Събирам всички птичи гласове
да пеят химн за порива човешки.
Поне за миг ще бъда онова -
прекрасно, топло, искрено създание
описало с най-чистите слова
един живот, но в пролетно издание.