автор: VOLTER

Галошите
- меки и лъскави, да не им се нагледаш! А-а, сами да ритнат парцалената топка… Кога шутирам, десният галош се изхлузва от босия крак и удря децата по голите тикви – затова, все ме карат да заставам на вратата…

Дядо Гочо ме преметна:
- За да са все лачени тряб’а сяка вечер да ги мацаш със сажди …
Намацах ги, ама охлепах всичко с чернилка и баба ме подбра с метлата:
- А, бре,чумо, зат’ва ли ти купих тия галоши, та да ми съсипеш хасъра!... Кой ти даде тоя акъл!...
Сега вечер само ги забърсвам с мокър парцал и оставям зад вратата, до метлата…
Заран навивам навуща и ги нахлузвам, вместо цървули – бели навуща, черни тасми, опнат брич, лъскави галоши!... Кой като мене - нарамвам торбата с тетрадки и учебници, стискам мастилница в ръка, че инак се отпушва и торбата посинява барабар с гърба ми…
От мерак да се изфукам с новата премяна, нарочно подранявам за училище. Само Тра́ктата Колю ме превари - грабнал една къса сопа и налага тенекиения улук в единия край на училището…
Какво ми остава, освен да подхвана другото кюше – взех паднал кол от оградата и налагам с две ръце другата водосточна тръба!...
Селото ечи на тенеке, врабците бягат уплашени, малките деца подскачат в съня си, ние удряме, та не кандисваме...
И всичко това сутринта в седем…
Улуците вече са куп ламарина, но ние не спираме!... Ако някой ми дръпне ухо и пита що го правя, нямам отговор:
– Отде да знам що, ей тъй - да се чуе, що не питаш Трактата…
Колко време удряме, никой не знае!... По едно време усещам някой ми къса ухото и отлепя от земята като торба, после изплющя шамар, чак очите ми светнаха!... Когато проглеждам замъглено и влажно, пред мен стои другаря Радин - директорът на училището!...
- Защо рушиш, бе, сине майчин!...
- А, де! – отговарям хълцукайки.