автор: osi4kata

... той седи до жена си, а гледа във нея.
В младостта гледа право човекът.
Тя е хубава, снажна... И с очите си сее
обещания. Не, не е "лека".
Тя е пълна с енергия. Блика в нея животът,
любовта ѝ е първа природа.
И я гледа мъжът застаряващ със похот,
би повярвал в смъртта и във бога,
ако тя ей сега му рече -
"хей момче,
попрехвърлило вече години,
изведи ме от тук
на ръце, със сърце,
наречи ме със истинско име,
измисли си го сам,
покори ме със плам
разрешавам да ме обичаш,
след това се върни при съпругата, знам
че така най-добре е за всички".
Младостта си мълчи,
обещава с очи,
но отправени в друга посока.
"Скъпа, късно е вече, нали?
Да си тръгваме" - казва той кротко
и съпругата вдига към него глава,
със ръка скрива леко дисплея
на айфона си. Мило му казва "да, да",
a написва:
"Не мога без теб да живея."

Р.С. 2015