Безкраен низ неизживени мисли.
Водовъртежен е потокът им. Мечтание...
Уж мои думите, а пък се слисвам!
Съмнявам се и в собственото си страдание.
Печален свършекът на полета в безкрая.
Застой на мигове и сливане с абсурдостта.
Протягам длани, ала виждам само края
на нещо, някъде в кошмара на реалността.
Открих във мене си излишък от стремежи!
(подхвърлям щипка сол през рамо - за късмет!)
И вече няма да се доверявам на копнежи -
създателите на илюзията "Ред"!
Доверие ще съхраня дълбоко в мен. И то
ще ми направи брод, ще ми направи мост!
Оставам вярна на създаденото с времето -
така Земята ще повдигна цяла, като с лост.