автор: melange

Небесният прозорец днес е счупен.
Вали без жал - неспирно, непрестанно.
Дъждът небето над града прихлупва.
За пролет е, изглежда, твърде рано.

Какво безцветно, безнадеждно време!
От Коледа навънка все надничам.
Не чувствам слънце – топлещо студено,
а само вятър – вихрен и себичен.

И дните капят пусти, онемели...
Безцветието искам да покрия
с калейдоскоп от ярки акварели
в прозорец от оризова хартия.

Налагам я да пасне по небето.
Бои и багри смесвам върху нея.
Рисувам по стъклото си лалета –
на зимата отвънка да се смеят.