Нужно ми е нещо смело –
да опиша падащо листо, нектар във вените да влея,
но топлината търси ли находки
смесва ментовите пари
с успокоеният в чайник листопад.
баш си говоря за нещо смело... на себе си, но го споделих с вас :)
... ако говорех на вас, щеше поне да съм на половинка греяна ракия с мед и нямаше да ми е по-лесно, заради тревогата в мен ;)
...ако беше отправено към родните политици, щях да изпъшкам нещо подобно като на Добри (само да можех обаче, ама...) само че на литър люта Поморийска гроздова... :)