автор: Radost-ina

Не съм принцесата, която
си къса в нощите обувките.
За някого съм непозната.
За другиго с една преструвка.
Но не... Съвсем не ми е тъжно,
макар че, може би е странно.
Едва ли в себе си се лъжа.
Пътувам с лодките от страници
през слънчевия сплит на чувствата
към облачния бряг на вярата,
оставила за други лустрото
с желаната страна на зара.
Без магнетизъм на девойка,
без дълъг опит на старица,
но някакси ми е спокойно,
щом чуя шепота на птица.
Не стяга тънката ми рокля
с корсет от позлатени нишки.
Какво са суетите, моля?
Тук жестовете са излишни!
Решиш ли да ме опознаеш,
развий кълбото на страха си.
До мен не води проход таен.
И няма пропуск за стиха ми.

Радостина Драгоева