автор: erka

...на този ъгъл
всеки път се разминаваме,
загърнати до шия
в някаква безличност -
за миг се сливат сенките
върху фасадата
под уличната лампа,
но очите ни...

...остават винаги
приведени надолу -
нелепо впрегнати
в посоките си неизбежни
и отшумяват в мрака
стъпките ни...
Заедно с животът -
отхвърлил от умора
всяка късна среща.

Навярно, всеки бърза
да пристигне някъде,
за да приспи
рутинно натежалото
в едно поредно "вчера",
но...

... този път -
очите ти
с въпрос ме спряха,
когато сянката ми,
без да иска
каза:
- Добър вечер!