Онази нощ,
в косите си дъхът ти приютих
и там поисках да остане,
заедно със шепота ти тих
от магията на близостта ни.
Онази нощ,
скитащите ти по мене пръсти,
превърнaха ме във жарава,
и те десет нестинари същи,
бяха там в екстаз и до забрава.
Онази нощ,
в учудването си звездите,
престанаха дори да мигат.
Но как, от тази нощ, следите,
за цял един живот да стигнат?