автор: apostola

Омръзна ми във тази къща
да съм в приземния етаж.
От влагата ми се повръща
и се смалява моят стаж.

До мене слънцето не стига.
Не виждам синьото небе.
Денят сакат при мен пристига
и все с едно весло гребе.

Ще си направя капандура
на покрива дори напук.
И горе ще съм шамандура
в морето от небе и звук.

Ще се люлея във простора
сред слънце, облаци, вода...
Да ми завиждат всички хора
на пОкривната свобода.