автор: RockAround_theC_l_ock

Ще закрием прозорците с плътни драперии;
ще се любим до късни зори.
Този свят меркантилен, пропит от мизерия
ще решим да забравим дори...

Любовта ни, със зъби и нокти устискана
и не искаща да си отива,
побелява с годините, но си е истинска –
остарява и тя, но е жива.

Не гаси – не обичам на тъмно! Косите ти
като бял водопад ме заливат.
Искам пак отразен да се виждам в очите ти –
там съм млад, много влюбен и силен.

Ако искаш и ти се огледай в очите ми –
там си хубава, нежна, желана...
И все толкова влюбена! Иска ли питане,
че любов и след нас ще остане?

Бой..Боев, 2015